ДИКТОВКИ 2009 г.
ЗАЩО НЕ ВСИЧКИ МОГАТ ДА СЛЕДВАТ ПЪТЯ
Възлюбения Иисус,
26 юни 2009 г.
АЗ СЪМ Иисус.
Аз дойдох при вас. Вие усилно се трудите във вашия свят. Постоянно се намирате в обстановка, която не е достойна за човека. Вие сте свикнали с миризмата на обора. И ето, най-после настъпва времето, когато сред целия ви хаос и безпорядък, трябва да дойде новото съзнание. Неговото идване е незабелязано, но новото съзнание неизбежно трябва да дойде във вашия свят. И има достатъчно доброволци, които изявиха желание да преминат по моя Път и като награда за Предаността и Служението да получат разпятието на кръста в материята.
Да, във вашия свят няма и не може да има никаква награда за вашето Служение и за духовния подвиг, който носите върху себе си подобно на кръста, който аз носих към Голгота. И онези от вас, които желаят да получат слава, признание, почести или пари и заради това са готови да вършат необходимата работа за Владиците, вашият час още не е настъпил. Вие няма да можете да изминете моя Път.
За да можете да шествувате по Пътя на Христос, е необходимо да вземете това решение в своите сърца. И аз ще окажа своята непосредствена помощ и подкрепа на всеки от вас, който в своето сърце искрено поиска да повтори моя Път. Само че трябва да осъзнаете, че от този Път няма връщане назад. Длъжни сте да осъзнаете цялата отговорност на това, че вървите по Пътя на Христос. Вие не можете днес да пожелаете да следвате Пътя на Христос, а утре да оставите своя кръст да стои в килера и отново да се предадете на наслажденията на вашия свят.
Избора го правите вътре в себе си. И вие сте длъжни внимателно да прецените колко твърдо е вашето намерение. Мнозина в порив на чувства, под влияние на настроението решават да следват Пътя. Но минават ден-два и тяхна решимост се изпарява. Нови увлечения овладяват тяхното същество и те забравят за взетото решение. Но за вас това е много голяма крачка назад. Всеки път, когато Възнесените Учители чуват вашия искрен призив, започва да работи механизъм, който ви заставя да се върнете на Пътя. В суетата на вашето ежедневие вие вече сте забравили, че сте поели задължение да следвате Пътя на Христос, но всички обстоятелства около вас се сгъстяват, вие навлизате в период на изкушения и тестове. И тъй като вие забравяте за своето решение, то всяко ново изпитание предизвиква у вас недоволство и страх. Вие започвате да молите Бога за помощ, за да ви се помогне да преминете този тъмен период от вашия живот.
Сега си представете, че вие сте на мястото на Възнесените Владици. Как бихте реагирали, ако днес ви молят за едно, а на следващия ден точно за обратното?
Непоследователността и повлияването от настроенията и обкръжаващите обстоятелства буквално са бич на вашето време.
Вие следва да развиете в себе си основните качества на ученика: Постоянство, Дисциплина, Преданост, Смирение.
Ако не отработите в себе си тези качества, вие няма да можете да напредвате по Пътя на ученичеството и ще отпаднете от полезрението на Възнесените Учители на човечеството, защото ние няма да можем да ви различим сред хаотичните проблясъци, които наблюдаваме сред човечеството от своето възнесено състояние на съзнанието.
Представете си маяк, който днес работи, а утре не работи. Ние се ориентираме по горенето на огъня във вашите сърца и тогава, когато пламъкът в олтара на вашите сърца гори ден и нощ без да спира и светенето е равномерно, независимо от всички житейски бури и препятствия, тогава ангелите винаги могат да ви различат в сумрака на вашия свят и да окажат помощ и подкрепа.
Главното и основно препятствие, с което се сблъскваме сред въплътеното човечество, е непостоянството и неумението да бъдете последователни във всичко. Затова вместо да изпитвате недоволство и да предявявате претенции към Възнесените Учители, опитайте се да изработите основните качества, които са ви необходими по Пътя.
Във всички времена много са се ценяли качествата Постоянство и Упоритост при достигането на целите.
На вас ви е необходимо да поддържате своя устрем, тогава горенето на пламъка в олтара на вашето сърце ще бъде равномерно и ние ще знаем, че ето този индивид е готов да започнем да работим с него.
Ние разглеждаме не само настоящия момент, ние внимателно преглеждаме хрониките на акаша. И можем да съдим колко пъти този индивид се е заемал да върви по Пътя на Посвещенията и колко пъти се е отклонявал от Пътя. И затова за всеки от вас ще има свое време на очакване на Учителя, който ще дойде при вас и ще влезе в контакт с вас. Ние ви виждаме веднага, когато проявявате равномерно горене на пламъка във вашето сърце, но понякога записите в акаша показват, че вие няколко десетки пъти сте се опитвали да следвате Пътя и сте се отклонявали. И тогава ние нямаме право да работим с вас до края на текущото въплъщение. Обаче това не означава, че не е нужно да проявявате готовност да следвате Пътя. Защото вашият Устрем и вашето Постоянство, несъмнено, ще създадат онова състояние, което ще ви бъде небходимо в следващото въплъщение. С това се обяснява защо някои хора с лекота усвояват нашето Учение, веднага реагират и са готови при първия наш зов бързо да се стегнат и да отидат там, където ние укажем. А други хора четат Учението, слушат диктовките, но в следващия миг ги увлича нещо друго и те захвърлят книгите с нашето Учение и тичат след поредната дреболийка или дрънкулка на вашия свят.
Всеки от вас се намира на своето ниво на съзнание. И тъй като вие живеете във времето на кали юга, то във вашето време във въплъщение са останали много малко от онези индивиди, които имат определени духовни достижения. На останалите се дава шанс да преминат повторно обучение. И много от вас преминават това повторно обучение в много въплъщения. Преди да се затвори коридорът на Божествената възможност, на вас многократно ви се предоставя възможност. И когато извършвате преход и заставате пред Кармичното Ръководство, тогава вие с ужас виждате своите грешки и молите за още една възможност, за още едно въплъщение. Милостта на Небесата наистина няма граници. И на всеки от тези, които молят, се дава нов шанс. Но с всяко следващо въплъщение условията се усложняват. Вашата карма се уплътнява и на вас ви става все по-трудно и по-трудно да се измъкнете от лепкавия петмез от несъвършени мисли и чувства, в който пребивава голямата част от физическия свят.
Затова преди да се оплаквате от съдбата и да молите да ви избавят от вашето кармично бреме или да го облегчат, спомнете си, че всичко, което ви обкръжава и всичко, което се случва с вас, вие сами сте заслужили във вашите предишни въплъщения. Затова искреното разкаяние и покаяние понякога облегчават наполовина вашето кармично бреме. Бог не иска да страдате, вие сами обричате себе си на страдания. И осъзнаването на своите грешки и разкаянието за тях дават почти мигновено облегчение на вашето положение и бремето, лежащо върху вас, се облекчава.
Днес аз ви дадох Учение за Пътя и за това защо не всички от вас могат да следват този Път в този живот.
АЗ СЪМ Иисус.
© Татяна Микушина, 2009
Възлюбеният Иисус,
11 декември 2009г.
АЗ СЪМ Иисус, дошъл при вас. Толкова усилия бяха положени от Небесните Същества на Светлината, за да стане възможно моето послание към вас. И ето – аз съм с вас. Радвате ли се на нашата среща? Мисля, че повечето от вас изпитват известни съмнения по отношение на това, доколко мога да давам това послание и доколко това послание действително е от мен, възлюбения Иисус. Аз ще разсея вашите съмнения. Мислете не за източника на посланието, мислете не за това, как то се е появило във вашия свят. Съсредоточете вниманието си върху самото послание и се опитайте да го прочетете със своето сърце. Именно със сърцето, а не с вашия ум. Вашият ум и вашето сърце не винаги се намират в съгласие. Точно вашият ум, вашият плътски ум ви пречи най-вече, когато сърцето ви зове към висините. Умът ви казва, че това е невъзможно, той намира хиляди причини, за да не се промени нищо във вашия живот. И най-често вие следвате вашия ум, а не вашето сърце. И гласът на сърцето постепенно става все по-тих и по-тих и накрая замлъква съвсем. И тогава, когато се наскитате в живота, срещнете много препятствия, получите незарастващи рани във вашите фини тела и психологически проблеми, някъде чувате или си спомняте, че е добре да се обърнете за помощ към своето сърце. Обаче за многото години изживяни без Бога, вашето сърце се покрива с такива наслоения и струпеи, че не може да откликне на вашите призиви към него. Вие недоумявате. Та нали се обръщате за помощ, вие действително се нуждаете от помощ, а не можете да я получите. Вашето сърце мълчи. И в този момент твърде много хора се отчайват или губят надежда и изпадат в най-лошите състояния на съзнанието. Това не e нужнода се прави, възлюбени. Вашето сърце ви чува, но вие не можете да го чуете, тъй като сами сте го покрили с броня. Имали сте много ситуации в живота, които са ранявали вашето сърце и вие сте се ожесточавали. За вашето сърце това означава, че то се е покривало с броня, с черупка, зад която се е криело от ударите, жестоките удари, които сте имали в живота. Затова е необходимо стъпка по стъпка да разтворите тази черупка, тази броня, в която се намира вашето сърце. Няма да успеете да разтворите тази черупка отведнъж и дори и за месец. Може да е потребно значително повече време. Може дори да е потребно толкова време, за колкото сте игнорирали вашето сърце. Обаче, за да се върнете към истинския Живот, не към този живот, който ви обкръжава, а към истинския Живот, вечния Живот, който ви очаква, ви е необходимо да вървите стъпка по стъпка, без да спирате, и да сваляте един след друг слоевете от вашето сърце. Твърде много е злото, с което сте се сблъсквали в живота. Твърде много е това, което е карало да се свива вашето сърце. Поговорете с него, почувствайте топлота в сърцето. Представете си, че дишате със сърцето. Беседите с вашето сърце трябва да станат ваша всекидневна практика. И тъй като вие ще отделятевсе повече и повече внимание на вашето сърце, то ще ви отговаря с взаимност. И ще настъпи момент в живота ви, когато ще чуете гласа на своето сърце в дълбините на вашето същество. Това ще бъде много нежен и ласкав глас. Трябва да се постараете да не изгубите този глас сред обкръжаващия ви живот и суета. Трябва много да се постараете да чуете какво казва вашето сърце. И ако ви се удаде на направите това веднъж, после втори път, то можете да бъдете поздравени с огромна победа! Вие сте се върнали към истинската, Божествената същност, намираща се вътре в самите вас. И в сравнение с тази нежност, топлота, Любов и блаженство, които обитават вътре във вас, вътре във вашето същество, всички развлечения на вашия свят ще ви се струват груби и ненужни. Вие ще придобиете по-фин вкус, ще се приобщите към радостите на Божествения свят. И тогава, когато това се случи вътре във вас, ще можете да си кажете: «Извърши се! Аз преодолях моята нереална част. Направих го!» Обаче именно тогава, когато откриете спокойствието и умиротворението вътре във вашето същество, целият останал свят ще въстане против вас. Аз няма да открия никаква тайна. Тази история е стара като света. Тогава, когато вашите вибрации се повишават, вие ставате източник на опасност за обкръжаващия свят. Защото целият останал свят продължава да крие своите сърца зад непроницаема броня и не желае да се отзове на Любовта, която струи от вашето същество. Какво да се прави в тази ситуация? Да се слуша гласа на собственото сърце. Вашето сърце ще ви подскаже какво да правите. Като правило обстоятелствата на вашия живот, вашата карма, не ви позволяват да се откъснете от менгеметата на света. И вие сте принудени да пребивавате в света като Божий Агнец на заколение. Принудени сте да се принесете в жертва, за да напоите жадуващите със своята кръв. И измъчвайки ви, пиейки вашата кръв, светът може за известно време да спре и да се замисли за това, че във всяко същество има Бог. И този Бог чака удобна минутка, за да заговори с всеки човек, живеещ в този свят. Твърде малко пробудени души има в света. Затова съдбата на тези души е да бъдат жертвен Агнец в света. И това ще продължава дотогава, докато достатъчно такива души не успеят да се обединят и да създадат такъв заряд от Светлина, който ще надделее над цялата тъмнина в света. А дотогава съдбата на всяко христово същество е да бъде жертва на света. Точно както аз в своето време принесох своята жертва и бях разпънат на кръста на материята. Аз ви разказах за същността на Розовия Път[1], разказах ви за същността на този Път, по който вървях по време на моето въплъщение преди 2000 години. Оттогава твърде много души на Светлината повториха моя Път. Вие знаете някои от тях, те влязоха в историята като светци и пророци. За другите не сте чували. Защото същността на този Път – това е да принесеш себе си в жертва за спасението на света. И когато се случи, за това не говорят на всеки ъгъл. Днес аз ви дадох възглед за Вътрешния Път, на който ви учат Възнесените Владици. АЗ СЪМ Иисус.
©Татяна Микушина, 2009 г.
[1] Вижте също диктовката от АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ „Розовият път”, 5 март 2005 г
Аудиозапис на диктовката на руски език можете да прослушате на адрес: http://sirius-ru.net/dictations/dek2009/audio.htm. Текста чете Т.Н.Микушина.