Възнесен Владика
Чохан(Владика) на Четвъртия Лъч
Серапис Бей се явява Владика на Четвъртия лъч,Йерарх на ефирната Обител на Храма на Възнесението в Луксор и Тринадесетия член на Съвета на Адептите в Храма на Възнесението. Той също така е известен под името Серапис Солейл (Серапис Слънце). Четвъртия лъч –това е Лъча на Пламъка на Възнесението, белия цвят на Майката, в чакрата в основата на гръбначния стълб. От тази бяла светлина се раждат архитектурата, принципите на математиката , формули на построяване на телесния храм и пирамидата Аз. В присъствието на Серапис човек съвършенно различно , осъзнава това, което ние наричаме Христа – истинската личност на всеки от нас.
Серапис е известен като привърженик на строгата дисциплина. Дошъл от Венера заедно с Ветхий Днями – да може се запали отново Свещенния Огън в сърцата на заблудилото се човечество . Неговия непресъхващ ентусиазъм в делата за възвишение на човешките синове до положение на царе и Божии жреци се е превърнал в пламък от желязна воля, решителност и дисциплина.
Той е бил жрец на Храма на Възнесението в Атлантида. Бъдейки Хранител на Пламъка на Възнесението ,т ой благополучно е пренесъл този Пламък в Луксор в Египет точно преди потъването на Атлантида. Серапис споделя с нас своите спомени за това събитие: Аз добре помня, когато се появиха първите грозни признаци за потъването на Атлантида. Както на вас ви е известно , този континент се е потапял във водата на няколко етапа.По милостта на Бога,предупреждението за навдигащата се опасност позволи на много да се спасят. Вземайки предварителни мерки ние се отправихме в Луксор…
На вас може би ви е интересно,защо е необходимо, как обикновенните смъртни са пренесли този пламък. Децата на светлината често считат, че подобни събития трябва да стават непременно с чудо и по вълшебен начин. Възможно е , приказни елементи да са проникнали в религията и хората да са забравили, че всичко сътворено от Бога и човека , е било плод на тяхната съвместна работа и усилия както на Върха така и долу .
Какво пък, аз ще ви кажа, защо това е така : работата е в това ,че единственното място където Пламъка действително може да бъде, ако не смятаме олтара, посветен специално за тази цел, – това е живото сърце на живия адепт.{429}
Там, в Египет, Серапис и съпровождаващите го братя, са издигнали Храма на Възнесението, и от този момент са пазели тук Пламъка, сменяйки се един друг в това служение според това как те са се превъплъщавали специално за тази цел..
Серапис Бей също е продължавал да се превъплъщава на бреговете на Нил, отлагайки своето възнесение приблизително до 400 години до н. е. В продължение на тези животи той е ръководил въздигането на величествени архитектурни съоръжения, когато са били построени на Земята.
Серапис Бей е бил архитект на Великата Пирамида, а Ел Мория - майстор изпълнител. Великата пирамида представлява по себе си изсечено от камък свидетелство за Пътя на Посвещение, вървейки по който, душата започвайки възхождение в Материята – в основата на пирамидата с нейните четири страни – се издига от центъра на пирамидата към върха. Издигането на този пламък – това е медитация на бялата светлина, движеща се във физическото тяло от чакрата в основата към венеца.
Иисус и Ел Мория обясняват, че« зданието на пирамидата Аз – това е вътрешно съоръжение. Единственно е необходимо да се реши и външното уравнение: нужни са плодовете пример, за да може и другите хора , идвайки след вас да могат да извършат всяка крачка по пътя към сърцето на Сфинкса – към самото сърце на живия Гуру, който представлява Сфинкса, и към сърцевината на Пламъка във Великата Пирамида,разположен в ефирната октава (а не във [физическата] пирамида в Гиза,която вследствие на лъжеизползването на нейните енергии от черните магове, лъже–гуру и лъже чела, се е превърнала само в обвивка на предишния фокус с неговите функции)». {430}
Серапис се е въплъщавал като египетсия фараон Аменхотеп III (управляващ приблизително в 1417–1379 г. до н.е.), син на Тутмос IV и велик внук на Тутмос III – въплътения Кутхуми. Негов син и наследник на трона бил Аменхотеп IV,по–късно известен като Эхнатон. Във времето на управление на Серапис Египет достига висоти в процъфтяването, мира и величието, което се явява пряко следствие от общуването на упавителя със своя собствен пламък в сърцето и с Възнесените Владици, включая самият Ветхим Днями.
Аменхотеп III са го считали за най Велик Управител на Земята. Той е поддържал високо ниво на световните дипломатически отношения със всички страни в продължение на по–голямата част от своето управление. Част от несметните съкровища на неговата хазна е била похарчени за издигането на величествени храмове и дворци. Фараона разширил съществуващия на брега на Нил Карнакски Храм и построил погребален храм, останките на който са известни като „Колоси“–изрязани от цял камък седящи статуи,намерени на бреговете на Нил.Аменхотеп III се опитвал да изобрази в камъните разбирането на Йерархията в Ордена на Посветените, Възнесените Владици,Царете , философи ,ходещи тогава по Земята в ранния златен век.
Негово най–величественно творение е станал храма в Луксор фрагменти от който добре са се съхранили и до наше време.Този храм по своята геометрия и замисъл вьплъщавал физическото проявление на езотерическия закон,който жреците предавали един на друг от поколение в поколение. Той представлява по себе си подробен учебник на водещите наука ,изкуство и философия.В сегашно време храма в Луксор се явявя физическото продължение на ефирната обител - на Храма на Възнесението.
Серапис също се е въплъщавал като –цар на Спарта Леонид (умрял около 480г.до н.е. ), командващ гърците, героически съпротивляващи се на навлизането на безчислената персийска армия в планинския проход в Термопилите, който е бил врата към централна Гърция. Не гледайки на това ,че персите значително превъзхождат гърците по численост, Леонид в продължение на два дни задържал персийската армия,възглавявана от цар Ксеркс.
На третия ден, когато персите минали в тила ,а подкрепление не се предвиждало, Леонид пуснал по–голямата част от своите войски. С помоща на останалите гръцки съюзници Леонид и триста спартанци, съставящи неговата лична гвардия,се сражавали до последния човек. Тяхната героическа съпротива позволила на гръцката флота да отстъпи и после да разбие персите. Примера на Леонид е помогнал да се формират националните черти на гръцкия народ.
Историците наричат това сражение пример за висше мъжество и безстрашие, проявени в битка за право дело против многократно превъзхождащите сили на противника. Записите на Акаша свидетелстват , че триста спартанци били отново събрани като триста Чела в Луксор, били със Серапис във въплъщение.Това са били хора с исключително мъжество. Някой от тях се явяват днес Възнесени Владици, а някой остават във въплъщение.По това време се е водила физическа война против физически противник, имащ голямо числено преимущество.
Днес върви битка Армагедон против духовното нечестие във висшите ешелони на властта, в църквата и държавата. Това е - битка ,в която разума на Бога поглъща анти разума.Голямото Аз поглъща не аз.
Серапис Бей се въплъщава и като скулптора Фидий, живеещ в пети век до н. е.в Атина и считан за най–велик от всички гръцки ваятели. Той е бил главен ръководещ на строителството на Партенона, ръководещ исключително сложни работи по неговото изграждане. В Партенона той е поместил своята най известна работа, направена от злато и слонова кост –дванадесет метрова статуя на Атина Палада–изобразяваща фигурата на Майката– Богиня на Истината.
Намирайки се в Партенона, човек се оказва пред архитектурен шедоьвър ,създаден от друг човек, знаещ как да използва формата, геометрията, симетрията, ъглите при построяването на дома за пламъка. Силовото поле на Партенона действително съдържа в себе си Пламъка, така както Храма в Луксор и Великата Пирамида.
Още Фидий създал от злато и слонова кост огромна статуя на Зевс, която е стояла в храма на древно гръцкия град Олимп. Освен това ,той е бил художник, гравьор и майстор по работата с метала. Творенията на Фидий се характеризират с възвишена красота и духовност, и самия той е живял, явявайки се съвършенно въплъщение на златния век сред гръцките майстори– художници, оказващи трайно влияние на цялото последващо развитие на западното изкуство.
В елинистичния период, от 323 до 31 г. до н. е. Серапис е станал един от най–значимите богове в египетските и гръко–римските пантеони. Него са почитали като покровител на царската династия на Птоломеите в Египет и като божество, основател на великия град Александрия. Съществуват множество исторически документи,свидетелстващи за тясната връзка на Серапис Бей с населението на Египет и Мала Азия;в тази епоха в чест на този Владика са били издигнати повече от хиляда храмове, статуи и пеметници.
Деметрий Фалерски – основател на Александрийската библиотека в периода на царстването на Птоломей I- е бил по чудесен начин изцелен от Серапис и написал благодарствен химн в негова чест. Серапис често е говорил чрез оракулите и е давал съвети ,а така също е правил чудесни изцеления на множество хора. Съществуват множество исторически документи, съдържащи името на Серапис, които описват събития,изиграли важна роля в поставянето на Серапис като най–почитаното божество в Египет и Гърция.
Историята е такава:цар Птоломей I, управител на Египет е сънувал сън, в който му се явява Серапис и му заповяда да пренесе неговата статуя на Бог в Александрия. След известно колебание и втори сън, в който отново му се явява Серапис , царя е заповядал да преместят статуята, което и направили с благословението на Делфийския Оракул, а после я поставили в Серапиума в Александрия – във Великия Александрийски храм. В този храм където се пазела известната Александрийска библиотека, наброяваща триста хиляди тома.
Серапис е наричан различно:«Отец», «Спасител» , «най–велик от боговете». Считали са го покровител ,помагащ за установяване на тясна връзка между смъртните и боговете. В аналите на езотерическите традиции Серапис е считан за йерофант в съкровенните египетски посветителски ритуали.
Малките мистерии са били посветени на Изида и предназначени за миряните;великите мистерии се посвещавали на Серапис и Озирис, в тях можели да участват само посветени жреци ,преминали сурови изпитания и посвещения в храма на Серапис.
В продължение на шестотин, седемстотин години, Серапис е бил Върховно Божество в Египет и Гърция. Единственно в края на четвъртото столетие нашата ера император Теодосий издал ред укази ,забраняващи многобожието,което е било изтълкувано от християните като разрешение да започнат кръстен поход срещу «езичниците», включвайки в това число и последователите на мистическите религии.
Александрийския епископ подтикнал възбудените маси да разрушат великия символ на езичеството в Александрия – Храма на Мистериите на Бог Серапис.
В заключение ,тълпата разбила на късове огромната статуя на Серапис, служеща в продължение на шестстотин години като източник на вдъхновение за вярващите ,а също унищожила една от най–големите библиотеки в Александрия
Серапис Бей изиграл първостепенна роля в усилията на Братството по основаването на Теософското Общество в деветнадесети век. Така сред първите писма, които адептите и Владиците са изпращали на основателите на Теософското Общество, са писмата на Серапис Бей и Братството в Луксор.
Серапис взел лично на себе си ръководството и обучението в качество на Чела Елена Блаватска и полковник Хенри Стил Олкот, ставайки съучредител на Теософското Общество и негов президент. В шестмесечния период , предшестващ основаването на Обществото в 1875г. Серапис изпратил множество вдъхновяващи писма на Олкот с наставления. По голямата част от тези писма са били написани със златно мастило върху плътен зелен пергамент ,съдържащи собствения подпис на Серапис и езотерическия символ на Братството в Луксор. В много от тях имало характерния за Серапис призив – «Пробвай». Владиката Серапис е подчертавал необходимостта да има мъжество и безстрашие, същите тези волеви качества, които сам е проявил, като Леонид.
Възнесения Владика Серапис Бей заема ключово положение сред Седемте Чохана на лъчите.Четвъртия лъч - това е централната точка между първите три и вторите три лъча. Централния–Четвъртия лъч се явява ключов, защото именно тук става сливането на бялата светлина, тук се намира центъра в потока от енергии във фигурата осем. Тази точка на Пламъка на Майката винаги олицетворява Учителя на Изтока и на Запада. Личноста на Майката,проявена в Санат Кумара, живее и се движи в нас и сред нас посредством тази светлина.
Бялата светлина – това е Свещенният Огън на Творението, а изкривяването на този огън става черна магия. Това се е наблюдавало в Египет– фокалната точка на Пламъка на Възнесение – във вид на черна магическа практика на египетското Черно Братство, продължаващо много векове и възпрепятстващи самото Присъствие на Серапис Бей в Неговия храм.
Изкуплението на Земята започва от Лемурия – Родина на Майката – и самия Пламък на Майката. Земята има огромна карма ,свързана с Пламъка на Майката и изкривяването на този Пламък, допуснато на Лемурия в тази област където сега се намира Сан - Франциско и територията , покрита от морето по крайбережието в Калифорния. Изкривяването на Светлината на Майката е сложило начало на осквернение на храмовете, падението на жрецовете и жреците, в крайна сметка проявило се в изкривяване и злоупотреба на сексуалните енергии и изкривяване на жизнената сила. Последна крачка, станало убийството на Височайшия представител на Майката на Лемурия. Истинската причина на потъването на Лемурия било осквернение личноста на Майката и Нейния Пламък.
От тези времена Земята бавно се е приближава към века на Водолея, в който Светлината на Майката отново може да бъде възвишена – във всички и в мъжете и в жените, възраждайки почитанието към жените и Майките (т. е. светлината въздигаща се от чакрата в основата на гръбначния стълб), произлизащо от Аз Съм Присъствие Светлина на Отца. В течение на последващия две хилядолетен цикъл е предначертано да стане такова възвишение на съзнанието, каквото не е било от златните векове на Лемурия.
Пътя на Възнесението служи на целите за уравновесяване в нашето съзнание Енергиите на Отца, Майката, Сина и Светия Дух – Четирите Стълба на храма вътре в нас. Главния урок на Гуатама Буда гласи:всяко страдание се поражда от отсъствието на сънастрой с вътрешната светлина, възникващи вследствие на неверни желания. Серапис Бей ни учи как да получим сънастрой с вътрешната воля на Съществото.Неговото учение става ключов камък в арката на Йерархията. Без Бялата Светлина ние не можем да достигнем пълна цялостност.
Затова Серапис Бей става ключов Владика, в период когато в обществото расте числото на проблемите :престъпления ,убийства, изнасилвания, наркотици и т. н. –всичко това свидетелства за пришествието на светлината на Майката издигаща се от олтара в Лемурия. Тази издигаща се светлина става толкова интензивна ,че ако ние не се потопим в нея и ако не се слеем с нея тя ще се превърне в камък, за който е говорил Иисус:ако ние не позволим нашите неправилни представи да се разбият. то камъка ще ни унищожи нас.{431}
Светлината е способна да унищожи проблемите на човека, но той също, със своята огромна мощ , може и да разруши лъжливата идентичност въстанала против нея. В зората на века на Водолея светът пребивава в състояние на метеж против Божията Светлина, и все пак света търси Бога. Учението на Серапис Бей и мистериите на Братството в Луксор съдържат ключовете за решението на тези проблеми.
Легиони серафими служат под ръководството на Серапис Бей. Той е добил огромни достижения в Божествената геометрия и проектиране. Серапис помага на учениците в овладяването на различни форми и дисциплини, необходими за възнесението:това е и дисциплина на четирите низшии тела, за да може Христос да дойде и да ги използва в качество на проводник за служене и получаване на достижения в света на формите, и обуздаване на миналите импулси на негативните спирали на човешкото творение, които биха могли да застанат на пътя на Пламъка на Възнесението, формиращ се в сърцето на всеки еволюиращ на планетата човек, при ускоряване на Трилистния Пламък.
Неговата книгата «Досие на Възнесенито » представлява пътеводител по Стълбата на Възнесението.Тя съдържа Учение ,което Той дава на занятията в Храма на Възнесението. С помощта на тази книга вие можете, да закрепите в своя съзнателен ум знанията, които получавате в Храма на Възнесението в Луксор, докато вашето тяло спи. Серапис излага изискванията за Възнесение и дава подробни обяснения и наставления за процеса на Възнесение.
Ето как Владиката описва ставащото по време на Ритуала на Възнесение:«Това действително е истина, че макар и в предверието на възнесението формата на идивидуума може да носи признаци на възръстта, всички тези признаци изчезват и външната форма се преобразява в прекрасно тяло. По този начин, индивида се възнася не в земно тяло, а в сияещо духовно, в което мигновенно се превръща физическата форма при пълно потапяне във Великия Пламък на Бога».
Осъзнаването на човека на физическото тяло прекъсва , и той достига състояние на безтегловност. Това възкресение става , когато Великия Пламък на Бога обхваща останалата обвивка на човешкото творение и по образеца на космическата мрежа се преобразуват в цялата клетъчни структури на човека: костната тъкан, кръвоносните съдове и всички телесни процеси претърпяват велика метаморфоза. Кръвта във вените става течност със златиста светлина ;гърлената чакра сияе с интензивна бяло синя светлина ;духовното око в центъра на челото става удължено с повдигащ се нагоре Бого Пламък;обвивката на човека напълно се поглъща, и той добива вид на същество облечено в бяла риза - целоткано одеяние на Христа.Иначе дългите отпред коси на Висшето Ментално Тяло[Святото Аз Христа] като чисто злато сияе на възнасящия се;неговите очи (без значение какъв цвят са били) добиват прекрасен син или светловиолетов цвят...
Все по лека и по лека става физическата форма;подобно на безтегловния хелий, тялото започва да се издига в атмосферата, ослабвайки силата на притегляне,и формата се облича в светлината на проявената слава, която човек е познавал с Отец в началото, до сътворението на света...
Тези процеси са необратими и възнесения има възможност при желание да пътешества в своето сияещо духовно тяло ,или без него. Възнесените същества могат да се появяват и понякога се появяват на Земята като обикновени смъртни, обличайки се във физически покров, подобни на хората и живеейки сред тях заради космически цели. Така е постъпил Сен Жермен при достигането на Своето Възнесение , станал известен като чудо човек на Европа. Това се случва в случай на получаване на особена милост от Кармическото Ръководство. {432}
(Единственно ,основно, Възнесените Същества не се връщат на физическия план, ако не възникне необходимост от някакво особено служение, изискващо подобно изменение на вибрациите.)
Серапис ни говори:«Вие се възнасяте ежедневно». Всички ваши мисли чувства, ежедневни действия се преценяват. Ние не се възнасяме изведнаж , а частица по частица, преминавайки изпитания и удържайки една лична победа след друга. Ако след претеглянето на всички записи на нашите предишни животи и моменти на добро и зло се окаже ,че като минимум петдесет и един процента от отпуснатата ни когато и да е било енергия сме я привели в хармония с Великото Божествено Аз , възможно е да ни предложат да премем дара на Възнесението.
Оставащите четиридесет и девет процента трябва да бъдат трансмутирани, т. е. очистени от душата вече от възнесените октави със служене на Земята и нейните еволюции. [В допълнение към изравняването на 51% карма ,съществуват следните изисквания за Възнесение:да се сбалансира Трилистния Пламък, да се сънастроят четирите низши тела, да се достигне определено майсторство на всички Седем Лъчи, до известна степен овладяване на външните обстоятелства да изпълни Божествения План, да трансмутира електронния пояс и „събуди“ Кундалини.]
Серапис Бей – Чохан на Пламъка на Възнесението и Йерарх на египетския Храм на Възнесението в Луксор– говори на всеки от нас :«Бъдещето ще бъде такова ,каквото вие го направите, така както настящето е такова каквото вие сте го направили. Ако то не ви харесва, то Бог ви е указал пътя на промените, и този път лежи чрез приемане потоците на Пламъка на Възнесението». {433}
Джузепе Верди е запечатал в мелодията Пламъка на Възнесене в „Триумфалния марш“ от операта „Аида“. Ключова нота на Обителта в Луксор–„Любовни Бури“№3 на Ференц Лист. Ключова нота на Храма на Възнесения –„Любовни Бури“ №1 на Ференц Лист. Излъчването на електронното присъствие на Серапис Бей и неговия пламък близнак се проявяват в арията“ Небесната Аида от операта на Верди „Аида“.
429.Серапис Бей,“Мобилизация на Духовните Сили“ Бисери на Мъдроста, том 25,№60.
430. ИИсус и Ел Мория, „Орден на Добрия Самарянин“, Бисери на Мъдроста, том27,№52 October 28 1984
431 Мат. 21:44;Лук.20:18
432 Серапис Бей ,“Досие на възнесението“, стр.161–162.
433 Серапис Бей,“Досие на възнесението“, стр.86.
http://teachings-masters.narod.ru/MASTERS/Serapis.Bey.html
Превод от руски
Стоян Славов